Великден или какво знаем за този празник

Великден е най-големият християнски празник. За пръв път се е празнувал през 325 г. Датата на Великден всяка година се променя - католиците празнуват между 22 март и 25 април, а православните християни между 4 април и 8 май. Протестантите честват този свят празник, както повелява традицията - в едни страни с католици, а в други с православни християни.

Страстна седмица
Седмица преди Великден е т.нар. страстна седмица, а последните 3 дни, т. нар. "тримири" не се яде и пие нищо друго освен вода.

Боядисване на Великденски яйца
Винаги първото яйце се боядисва червено, а с него се шари по бузи и челце на децата. като се рисуват кръстове. Една от легендите гласи, че под кръста на Христос е имало яйца и със стичането на кръвта му по тях те се обагрили в червено. Затова винаги първото яйце е червено, а другите може да други цветове.

Разпети/Велики петък
Това е денят, в който трябва да се причистим. На този ден не се работи.

Великденски заек
Все по-често и в нас се говори за Великденски заек. Тази традиция се наследява от западните страни. В тях се вярва, че ако децата бъдат послушни през годината, то за Великден заекът ще им донеса пълна кошница с шарени яйца.

Съботно-неделни традиции
Събота рано сутрин, преди изгрев слънце се меси Великденски хляб и козунаци. Те се приготвям с мазнина и се намазват с жълтък. Традицията повелява този хляб да не се вдига от масата 3 дни, да не се реже, а чупи, защото преданието гласи, че има душа. Трохите не се тупат от масата, освещават се в църква.

Събота вечер се ходи на църква, като се обикаля точно в 12 часа, като се обикаля няколко пъти под църковните песни. В полунощ камбаните зазвъняват и хората се поздравяват с "Христос Воскресе" и "Воистина Воскресе"

Неделя се ходи на гости в кумовете. Носят се козунаци и яйца. Всички - малки и големи, влизат в оспорвана битка с Великденски яйца, а загубилите изяйдат сладко, сладко шареното си яйце.

Трапеза и украса за Великден
За празника къщата е подредена и изчистина, всеки член носи по нещо ново - символ на новото начало и промяната от зимата към лятото. Трапезата е отрупана със сладкиши и по традиция в повечето крайща на България се пече агънце.